Кратка история на откриването на елементи Ниобий и Танталум

Ниобийи танталум са елементи от 5 -ти и 6 -ти период на групата на VB на периодичната таблица, със символи на елемента NB и TA, атомни числа 41 и 73 и относителни атомни маси съответно 92.90638 и 180.9479. Ниобий и танталум са редки метали с високи топени в невъоръжени метали. Niobium и Tantalum имат много сходни свойства и се наричат ​​подобни елементи.

Диаграма на продукта Tantalum niobium

 

Корозионна ниобиева пръчка

Високотемпературна устойчива ниобиева плоча

Антиоксидантна ниобиева тръба

Пръчка с висока чистота

Устойчива на корозия танталум плоча

Високотемпературна устойчива на танталум тръба

Откриването на Ниобий и Танталум се дължи на формирането на химията като наука в средата на 18 век и последващия растеж на аналитичната химия като независим предмет в химическата наука. Ниобий и танталум, подобно на някои други елементи, също са открити от новооткритите руди чрез изследвания. Поради изключително сходните свойства на ниобий и танталум е трудно да ги разделите напълно. Тяхното откритие премина през мистериозен и мъчителен процес, в резултат на което се открива интересното явление на Ниобий два пъти и има две имена за дълго време.

През 1650 г. в Кънектикът, САЩ, е открит минерал, известен като желязна руда Niobium, който е тъмно черен, прозрачен и има златиста текстура. През 1753 г. семейството на първия губернатор на държавата надари минерала на Британския музей в Лондон. През 1801 г. британският химик Чарлз Хатчет (1765-1847) получава този минерал от музея. Той откри нов оксид от минерала, докато го изучава и разбра, че е изправен пред възможността да открие нов елемент. Следователно той работи срещу времето, за да завърши експеримента, за да определи различните свойства на новия оксид само за четири месеца и официално обяви откриването на новия елемент в Кралското общество в Лондон на 26 ноември същата година. В памет на откриването на Колумб за Америка като произход на минерала той го нарече Колумбий и нарече Минералния Колумбит.

През 1802 г. шведският химик Андер Густаф Екеберг (1767-1813) изолира нов метален оксид, докато изучава минерала, известен сега като Танталит, открит в село Кимито, Финландия през 1746 г., и минерала, известен сега като Итрит, открит в Иттерби, Швейн. Всички опити за разтваряне на този оксид се провалиха и новото съединение беше наречено Тантал, син на Зевс в гръцката митология, заради упоритостта му. Той беше наказан от Зевс за разкриване на тайна: стоеше в шията дълбока вода, но не можеше да пие вода и да е под плодово дърво. Неспособен да яде плодове и страдание от глад и жажда завинаги, но упорито упорито се уповаваше и нарече Танталум.

Въпреки че Екберг твърдо вярва, че това, което е открил, е нов елемент. Поради неговото неточно описание на свойствата на танталум, който винаги съжителства с Ниобий и има толкова подобни свойства, че е трудно да се разграничат, това беше объркващо и предизвика много известни химици по това време да участват в дебата дали двата елемента са еднакви. Някои учени дори вярват, че Екберг само повтаря откриването на Colchicum. Този дебат продължи близо 40 години, докато германският химик Хайнрих Роуз (1795-1864) за първи път го разреши през 1844 г. Той анализира различни минерали Tantalum Niobium и установява, че има друг нов елемент освен молибден всеки път. Този нов елемент има две валентни състояния, +3 и +5, докато Tantalum има само едно валентно състояние, +5., но той вярваше, че това е друг нов елемент и го нарече ниобий след дъщерята на Тантал, Ниобе, богинята на сълзите, nb), за да посочи неговата подобна афинитет с Tantalum. Това дава на Niobium две елементарни имена.

Крайното решение на дебата се състои от JCG Marignac (1817-1894, откривател на редките земни елементи итриум и гадолиний), които за първи път откриват по време на 1865-1866 г., че налягането на Pentachlorides от Niobium и Tantalum е различно и че разтворимостта на Potasyxied Flueridy и Tantalum е различно и че разтворимостта на Potachlorides от ниобий и тантал е различно, а това, че разтворимостта на Potachlorides от ниобий и тантал е различно и че разтворимостта на потасиеви потоци на ниобий и тантал е различно и че разтворимостта на потасиеви потоци на ниобий и тантал е различно и че разтворимостта на потасиевите потоци от потасиевите е различно. Той също така успешно раздели Tantalum и Niobium за първи път, използвайки метода на флуоридна сол в рамките на кристализация. Неговото постижение постави и основата за по -късното производство на метали Niobium и Tantalum. През 1907 г. химикът CW Balke (1880-1948) е първият, който точно определи относителната молекулна маса на ниобий и танталум, след като изучава различни съединения на ниобий и танталум, в крайна сметка доказва, че ниобий и ниобий са един и същ елемент. Изследванията на Полгер по -късно накараха Карл Пфанстил, американец, да установи първия в света завод за производство на Ниобий и Танталум - Pfanstiehl Com. Ine. Компанията е преименувана като Fan Steel Products Com. Ine през 1918 г. и спря производството през 1989 г.

След съвместно съществуване в продължение на близо сто години, Международният съюз за теоретична и приложна химия (IU-PAC) решава през 1951 г. да обедини името си (символ) като Niobium (NB). Но Северна Америка все още използва името Колумбия и до днес.

През 1866 г. шведският учен CB Blongrand за първи път произвежда метален ниобий, като намалява ниобиевия хлорид с водород. В края на 19 век е открит метод за производство на ниобий от оксиди: френската компания M'asa използва редукция на въглерод на ниобиевия оксид в електрическа пещ, за да произвежда метален ниобий; Друг учен, Goldschmit, получи метален ниобий чрез намаляване на алуминия.

Производството на Tantalum Metal беше по -рано от Niobium. През 1825 г. Берзелий намалява флуталат на калиев с метален калий, за да получи ниска чистота на прах. През 1866 г. Рос намалява натриевия флуоротанталат с метален натрий, за да произвежда танталум на прах с висока чистота